Богдана Романска: До скоро само мечтаехме за турнир от АТР в София

Богдана Романска носи една от най-познатите тенис фамилии у нас. Дъщеря е на легендарния треньор Владимир Романски. Тя завършва НСА „Васил Левски", била е и състезател, и треньор у нас. Любимият спорт остава в семейството ѝ до днес, макар и вече отвъд Океана – в САЩ. В практиката си обучава треньори по международни програми, тъй като притежава най-високия лиценз в света. Развива и тенис център в Бруклин. Богдана Романска отговори на въпросите в рубриката "Авантаж" на сайта на БФ Тенис.

- Наскоро завърши Ролан Гарос. Как оценявате случилото се в Париж?
- Считам, че успешното провеждане на двата турнира от Големия шлем в Ковид условия е огромен успех за световния тенис. Макар и с крути мерки за сигурност, състезателите показаха изключителен напредък и в мъжкия, и в женския тенис.

- Григор Димитров и Цветана Пиронкова също се представиха добре. Можеше ли да направи Гришо повече срещу Циципас?
- Григор игра много сърцато, търпеливо и мъдро, беше подготвен прекрасно и само малко по-агресивна, водеща игра в ключовите моменти, можеше да промени резултата. Считам, че беше въпрос на шанс. Циципас игра безгрешно, почти перфектно, както тактически, така и технически, а след това изстиска и силите на Джокович. Много ми харесва, че Григор е спокоен и методичен, подготовката му е на много високо ниво и страхотни резултати неминуемо ще последват. Трудно се гради ритъм без последова телни турнири в условия на пандемия.

- Цвети ни изненада приятно на US Open. Игра силно и на Ролан Гарос, очаквахте ли от нея подобно ударно завръщане?
- Винаги съм се възхищавала на Цвети и волята ѝ за победа. Наистина игра страхотно и изуми всички. Много добре подготвена, спокойна и знаеща каква е целта и как трябва да играе, за да постигне успех. Адмирации, че успя да го направи последователно и на двата турнира.

- Как се приема всичко, което тя направи, в Америка? Има ли го вълнението от играещите майки?
- Считам,че Цвети вдъхновява много състезателки от това поколение, не е лесно да си подготвена толкова добре физически и в готовност за мачове. Стриктни програми и посветена работа много месеци наред са ключ към успеха, но трябва и дисциплина, а нейното поддържане е похвално при майчинството.

- Разкажете ни повече за вашата работа и как тенисът продължава да присъства в живота ви.
- Закърмена съм с тенис, даже съм се състезавала в утробата на майка ми, която е била национална състезателка заедно с М. Чакърова, Ю. Берберян, Л. Радкова-Пампулова и Д. Москова. От много малка знаех, че ще бъда тенис треньор, обичах да се състезавам и винаги бях в шестицата на България в едно много силно поколение. Животът ни поднесе непосилна загуба с ранната кончина на баща ми, който беше много уважаван и ценен треньор у нас и в Европа. Много съм благодарна и признателна на треньорите на ЦСКА К. Брезина, Е. Дердерян, М. Ненова и Ю. Берберян, които ме приеха като свое дете и ме научиха на толкова много. Вуйчо ми Нени Щерев и Савина Дянкова разшириха тенис мирогледа ми. Считам, че съм голям късметлия и животът ме възнагради да мога да се докосна до световния елит, научих много от Дан Санторум и Денис Ван Дер Меер в Професионалния Тенис Регистър, където и до днес съм изпитващ треньор и преподавател. А в Ню Йорк работя като редови треньор с аматьори и състезатели от 4 до 84-годишна възраст. Дните ми на корта са дълги, но ми доставя огромно удоволствие да мога да посвещавам хората в любов към тениса и да ги уча да играят красиво и успешно. Дъщеря ми Джесика Ливиану прави първи стъпки в професионалния тенис. Миналата година спечели ITF 15К и игра четвърт финал на ITF 80К в Канада. Вече е около номер 700 в ранглистата на WTА. Завършва магистратура по финанси в Сейнт Джоунс Юнивърсити и последните 4 години игра първа позиция в отбора. Женският отбор за първи път спечели титлата на конференцията Биг Ийст 2019. Много се гордея с нея и играта ѝ. Мечтая скоро да можем да пътуваме пак и да играем турнир в България. Синът ми Джейкъб, на корта е мини Федерер като техника, но не обича да се състезава, играе за удоволствие и ми помага в работата. Спаринг е на Джеси. Мъжът ми Дейвид е голяма част от семейния успех на корта, настоятелно пътуваше по турнири с Джеси в детско-юношеските години и много ми помогна в първите месеци след пристигането в Ню Йорк, да се свържа с точните хора и да попадна във високопрофесионална среда.

- Как се отрази на работата ви пандемията от Ковид-19?
- Много тежко приехме вестта за страданията и смъртността в Европа и по света. У нас също взеха крути мерки. Затвориха всички тенис комплекси, при нас в Ню Йорк чак до 6-и юли. Провървя ни с Джеси, че я поканиха на демонстративни мачове във Флорида за два месеца. Бях с нея и много играхме и тренирахме. Тя направи чудесни победи над момичета, класирани в топ 300. За огромно съжаление и до днес няма много турнири, а с този ранкинг не попада в схемите на възможните, провеждащи се в САЩ. Молим се за по-добри дни. Толкова много сътезатели губят позиции и набрана инерция, но по-важно е светът да се възстанови и да преодолеем пандемията. Ежедневната работа ни връхлетя като лавина след отварянето на кортовете в Ню Йорк. Всички искат да играят, никой не пътува, не се ходи по ресторанти и партита.

- Всички знаем, че за големия спорт се тръгва рано. Как се работи с подрастващите в САЩ, каква е системата за развитие?
- В САЩ, както и глобално, се използва методиката за ранно обучение и състезания на малки кортове в зависимост от възрастта. Има много регионални и градски турнири. Клубовете успешно организират групи за „високо майсторство", има много информация и възможности за развитие на състезатели.

- Как оценявате работата на БФ Тенис в последните години в създаването на условия за развитие на младите таланти?
- БФТ организира чудесни инициативи, подпомагане на регионалните центрове, лагери, гостуватия на елитни треньори, възможност за участия в световни турнири за младите състезатели. Наши треньори имаха възможност за обучение в елитния тенис. Участието на мъжете в АТР Къп и достойното им представяне също трябва да се отбележи. Смятам, че това е единственият път за развитие на топ играчи. Винаги сме имали добри треньори и програми в България, но възможността за пътуване и състезания по света е все още много трудна задача. Но усилията на федерацията и лично на Стефан Цветков се увенчават с успех, имаме много успешни подрастващи състезатели, момичета, момчета, мъже и жени.

- Кое е най-важното условие, за да може едно дете да върви напред в днешното време, изпълнено с изкушения извън корта?
- Мотивацията е всичко. Тенисът е труден спорт и изисква постоянство и посвещаване. Няма моментално възнаграждение на усилията. Цялото семейство трябва да е в подкрепа на младия тенисист. Последователност, многогодишна настойчивост, похвали за усилията и постиженията са много необходими. Конструктивното насочване трябва да заменя критиката, а положителни коментари и дискусии ще мотивират младия играч. Вяра в успеха и доверие към треньорите и тяхната експертиза ще гарантират успех.

- Вие сте от тенис семейство, може ли това да е предимство за едно дете, което тръгва по пътя на този спорт?
- Лично аз смятам за себе си и децата си, че е благословия. Във всички случаи е предимство, но в никакъв случай не е без усилия или сълзи. Успехът не е гарантиран. Хубаво е, че се знаят стъпките на развитие и се избягва лутането. Познавам и много успели в тениса деца, които не са от тенис семейства. Най-важното качество на родителите е ежедневна настойчивост, както във всяко друго начинание.

- Оптимист ли сте за бъдещето пред българския тенис с оглед работата, която се върши?
- Положителните резултати са вече на лице. Най-важното е да се поддържа линията на развитие, за да стават повече успешните ни тенисисти. Ние, българите, много обичаме да критикуваме и обезценяваме усилията и постиженията на другите. Мечтая си за обединена тенис общност, от което играчите ще са най-печеливши. С доверие и подкрепа се върви напред и нагоре по-бързо и по-лесно.

- Предимство ли е според вас, че няколко българи са в различните комисии и на добри позиции в АТР?
- Огромно предимство и престиж за България са тези извоювани позиции. Не много нации могат да се похвалят с такива постижения.

- Домакинството на Sofia Open – турнир на ниво АТР, крачка напред ли е в развитието на българския тенис и доколко той може да послужи като катализатор за все повече деца да изберат тениса?
- Само преди 5-6 години мечтаехме за турнири от такъв ранг. Успешно се организираха много важни тенис събития. Възможността и София да е в картата на елитните турнири е огромно доказателство за правилната насока на федерацията ни и престижа на българския тенис. Разбира се, че повече деца ще посегнат към ракетата, когато се говори за голям тенис в медиите и големи шампиони играят в София. Няма нищо по-интересно за един тенисист от това да гледа елитен тенис на живо. Факт е, че подрастващите тенисисти, докоснали се до висшия спорт от трибуните, са по-мотивирани да се трудят и превъзмогват трудностите, както идолите, които подкрепят.

- Едно пожелание към читателите на сайта на Българската федерация по тенис?
- Приятели, бъдете положително настроени към играта и резултатите на нашите състезатели! Подкрепяйте усилията на всички, които се стараят да развиват тениса в България. Конструктивните, уместни дискусии и коментари са винаги добре дошли за всички. Бъдете здрави, за да бъдем заедно и да се наслаждаваме на любимия ни спорт!