Президентът на БФТ Стефан Цветков поздрави Любомир Петров за 70-ия му рожден ден

Днес един от славните български тенисисти и деятели - Любомир Петров, навършва 70 години.

 

Любомир Петров ще бъде запомнен като двукратния шампион на сингъл, който рушеше хегемониите. Като шампион на страната и на двойки. Като победител в не един и два международни турнира. Като един от „бащите" на тениса в Хасково. Като неуморим тенис деятел и почетен гражданин на Русе.

Петров продължи пътя си в тениса с треньорска кариера в Германия, но и там не престана да играе и извоюва 10 европейски шампионски титли за ветерани, а заедно с Томас Емрих направиха Германия световен отборен първенец през 2003 г.

 

По случай 70-годишнината си Любомир Петров получи поздравителен адрес от президента на Българската федерация по тенис Стефан Цветков:

 

"Скъпи Любо,

Позволи ми да поднеса най-сърдечните си поздравления по случай твоя 70-и рожден ден.

Не само като невероятен професионалист и деятел на тениса, но и като българин и истински патриот, ти изгради безспорен авторитет по кортовете не само на България, а и в Европа.

Твоят изключителен принос за развитието на любимия ни спорт впечатлява силно, дава великолепен пример за трудолюбие и целеустременост и зарежда с оптимизъм за бъдещи успехи.

Скъпи Любо, ти отдавна заслужи обществено признание и дълбоко уважение за приноса си към българския тенис. Нека днешният ден ти донесе много усмивки, радост и положителни емоции в обкръжението на най-близките хора!

Желая ти здраве, щастие, удовлетворение от постигнатите цели и още много незабравими емоции.

 

Честит рожден ден!"

 

Кой e Любомир Петров вижте в очерка за него, написан от Борислав Костурков:

 

Днес своята 70-годишнина празнува Любомир Петров – тенисистът, който като че ли се беше „специализирал" в прекъсване на чужди хегемонии.

Така през 1980 г., извоювайки първата си шампионска титла поединично, вече почти 29-годишният русенец надиграва 9-кратния ни дотогава държавен първенец Любен Генов, готвещ се за десети успех и изравняване на рекорда (10 титли!) на Николай Чупаров. Пет години по-рано Любо Петров, в тандем с изключителния играч на двойки Стоян Велев, разбива хегемонията на може би най-успешното дуо в родния тенис – близнаците Божидар и Матей Пампулови.

Тандемът от двама много силни „дъблови" тенисисти – Л. Петров(вдясно) и Стоян Велев, е на стълбичката на победителите през 1975 г. Този път втори са братя Пампулови

 

При това този „врез" се повтаря и на следващата 1976 г. Пловдивските братя Пампулови са носители също на 10 (!) шампионски титли при каретата. Още една хегемония разбива амбициозният не само като състезател, но и като треньор и организатор, Любомир Петров – тази на софийските клубове и най-вече на ЦСКА и „Академик" в републиканските отборни първенства. През 1984 г. съставеният от него много силен тим на „Хасково", в който той самият е играещ треньор, за първи път отнася купата на държавен отборен първенец извън столицата – в новия тенис център Хасково.

 

Роден на 14 декември 1951 г. в Русе, Любомир Петров намира пътя към кортовете още на 7-годишна възраст. Не след дълго „самородното злато" у него е съзряно от опитното око на заслужилия треньор Ангел Пенчев, който, подпомогнат от скромния и трудолюбив педагог Асен Лазаров, превръща през 60-те години дунавския град в истински „развъдник" на млади таланти.

Локомотив" (Русе) – отбор от шампиони през 60-те години. Л. Петров е на втория ред приклекнал вдясно. Пред него долу е Диана Москова. Прав най-вляво е бъдещият професор Ангел Пенчев, старши треньор

 

Макар и невисок на ръст, но много здрав и с пъргави нозе, малкият Любо овладява бързо основните удари в тениса, умее да удря отскачащата топка в най-високата ѝ точка и така да ѝ придава допълнително ускорение. Логично започват да се нижат шампионски титли – при децата до 14 г., после при юношите, за да стигне през 1969 г. до хеттрик със златни медали - поединично, на двойки и смесени двойки. Партньори са му неговите съграждани Димитър Войнов, по-късно дългогодишен изпълнителен директор на ТК „Левски", и Бисера Михова.

 

Първият сериозен пробив на Любомир Петров при мъжете идва, както вече споменахме, на двойки. При това в две последователни години – 1975 и 1976 г., с две последователни финални победи с един и същ партньор Стоян Велев над Божидар и Матей Пампулови. Впрочем Любо се изявява и като много добър „дъблов" играч и желан партньор с прецизните си ретури, сигурни и остри волета и добре пласиран удар над главата („смаш"). Най-ярко и неизгладимо впечатление е оставил разкошният му минаващ удар от бекхенд по правата.

Петров и Велев в „полет" за висока топка.

 

Никога няма да забравя и куриоза, с който е свързан големият „удар" на Любомир Петров при мъжете - за първата му шампионска титла през 1980 г. срещу Любен Генов. Цяло десетилетие Генов е „непробиваем" на червения корт (с едно изключение през 1976 г. от Божидар Пампулов). Почти никой не се съмнява в неговия успех и той с основание се стреми към своята 10-а титла. За това постижение се готви и БФ Тенис. Нейният отговорен секретар Цветан Цветков е поръчал предварително красив възпоменателен плакет, за да се отбележи изравняването на „брадясалия" рекорд на стратега Николай Чупаров - 10 златни медала на „сингъл". Да, ама не! Свръхамбициозният русенец заиграва както винаги уверено, съсредоточено, борбено. А в този ден и всичко му върви на макс, прецизните му удари влизат на сантиметри от основната линия. Изненадата става реален факт. Плакетът за джентълмена на родния тенис Любен Генов остава невръчен. Студентът от Русе в треньорския профил на ВИФ (сега НСА), но състезаващ се вече за ДФС „Хасково", където полага основите на тениса, е новият шампион на България за 1980 г.!

 

Лентата на моите спомени ме връща и към втората шампионска титла на Петров. Тя дойде 5 години по-късно, когато в родния тенис доминираха вече младите „техничари" Юлиан Стаматов и Красимир Лазаров, окичили се междувременно и с по две титли. Именно тогава, през 1985 г. вече почти 34-годишният Петров („ветеран" за разбиранията в българския тенис) им слага прът в колелата, спъвайки в драматичен финал (3-1 сета) първенеца от 1984 г. Стаматов. На гърдите на борещия се до последната топка русенец за втори път заблестява златният медал.

 

На международния корт днешният рожденик жъне първите си по-значителни успехи още на 18 години, когато печели традиционно силния младежки (до 21 г.) турнир в Пилзен (ЧССР). Тогава, през 1970 г., той е особено силен, защото в него участват бъдещи звезди на световния тенис, като унгареца Балаш Тароци, Томаш Шмид, Павел Сложил (и двамата от ЧССР) и др. На финала Петров побеждава унгареца Янош Беник , над когото 10 години по-късно ще се наложи и в зала „София" в петсетов двубой вече от „Купа Дейвис". За нея той има 7 участия през периода 1975-1984 г. Титуляр е, заедно с Чавдар Ганев, и в тима на България за Купата „Галеа" - много силно навремето Европейско отборно първенство за младежи до 21 г. В отрупаната с награди витрина на Любо достойно място имат и купите от спечелените три пъти (1970-1972 г.) на сингъл открити първенства на Република Кипър. Два пъти е победител и на двойки в същия международен шампионат - по веднъж със Стоян Велев-Танчето и с много младия тогава Евгени Желязков. Спечелва на сингъл и турнир във Франция.

 

„И досега съжалявам – си спомня с малко тъга в гласа Любчо -, че заедно с Танчето, изпуснахме навремето от мачбол на международното първенство на Судан легендарната австралийска двойка Пол Макнами и Питър Макнамара. По-късно двамата австралийци спечелиха много престижни турнири, включително три от Големия шлем – Откритото първенство на Австралия през 1979 г. и два пъти – Уимбълдън (1980, 1982 г.). Пол Макнами е добре известен и в България като бивш директор на АТП София Оупън и консултант на БФТ."

 

Любомир Петров още се състезава на корта, когато твърде млад приема в края на 1979 г. новата си роля на играещ треньор и... организатор. Тогава, заедно с универсалния спортист д-р Пюзант (Пижо) Касабян (змс в бадминтона), брат му Арсен и малка група ентусиасти под крилото на широкоскроения партиен и стопански ръководител Румен Сербезов, наливат основите на тениса в Хасково, изграждайки там и най-модерния за времето си комплекс.

 

„Ясно съзнавах, че трябва да постигнем успехи за кратко време – споделя Любомир Петров - и за тази цел трябва да работим енергично с децата. Поканих за помощник-треньор моя съгражданин Атанас Георгиев. Двамата събрахме много деца на „Кенана". Дойдоха и много мераклии любители. Едва ли не цяло Хасково вече искаше да играе тенис...."

Участниците в учредителния турнир при откриването на кортовете на „Кенана" в Хасково

 

Двамата с Атанас Георгиев с много труд и постоянство създават хасковската школа в тениса. Децата бързо напредват. Особено силно се изявяват бъдещата четирикратна шампионка при жените Галя Ангелова и Пламена Гоговска, „тримата Митковци" : Димитър Язаджиев, Димитър Марашлиев и Димитър Господинов, бащата на Григор, които после се реализират като много добри треньори. От парка „Кенана" след години ще полети към висините на световния тенис и самият Григор Димитров.

 

Въпреки напрежението и нервите по изграждането на новия тенис център в Хасково, волевият и целеустремен Любомир Петров именно през 1980 г. извоюва първата си шампионска титла на сингъл. Четири години по-късно прави и супертима (в него участват също и двамата с Наско Георгиев, „русенски хасковлии"), с който вдигат високо купата на републикански отборен първенец за ДФС „Хасково".

„Хасково" става републикански отборен първенец през 1984 г. Прави от ляво надясно: Матей Пампулов, Л. Петров, Божидар Пампулов, д-р Пюзант Касабян. Приклекнали Атанас Георгиев и Радомир Тонев

 

В края на същата 1984-а приключва хасковският, за да започне отново русенски период в живота на Любомир Петров. Нито той, нито неговият „баща" в тениса проф. Ангел Пенчев, могат да гледат спокойно кризата, в която е изпаднал любимият им спорт в първия европейски град на България. Изкусен „агитатор", проф. Пенчев склонява най-добрия си възпитаник сред мъжете (при дамите това е Диана Москова, също шампионка) да се пренесе отново с младото си семейство – този път от Хасково към Дунава.

 

„Като старши треньор се залових веднага за работа - разказва юбилярът. - Първо, отново със съдействието на Грую Юруков (б.а.- зам.-председател на ЦС на БСФС) взехме още две щатни треньорски бройки. Събрахме много деца в школата. Активирах за състезатели тези, които дотогава играеха само за удоволствие, въпреки очевидния си талант. Обърнах специално внимание на 12-годишния Радослав Радев и той веднага „дръпна нагоре".

 

Радослав стана по-късно юношески шампион, а през 1995 г.- републикански първенец на мъже, при това с хеттрик.

 

И отново поредното предизвикателство като че ли още повече стимулира Любчо за изяви и на състезателния корт. Именно през ключовата за него година в Русе - 1985-а той грабва втората си държавна титла на сингъл. Този път обаче с екипа на родния „Локомотив" (Русе). За тези си успехи Любомир Петров е удостоен на тържествена церемония със званието „Почетен гражданин" на първия европейски град в България. Той е най-вероятно и първият тенисист, получил такава висока чест.

 

Облаците хлор над „малката Виена" обаче се сгъстяват и прогонват Любчо и семейството му този път в далечна посока. Получил предложение от тенис клуб във ФРГ, той заминава през ноември 1987 г. чрез агенция „Интерспорт" като треньор в град Крайлсхайм, провинция Баден-Вюртемберг. Тук Петров веднага започва да работи умело с перспективни момчета и момичета. Дъщеря му Евелина става шампионка до 12 г. на окръга Хоенлое. Ева „дърпа" нагоре и други момичета и скоро отборите на Крайлсхайм при девойките и жените стигат до Оберлигата (Висшата лига). Любчо въвежда в тениса и личния треньор на Григор Димитров в един период, Кристиан Гро. Същият Гро, който прояви такава силна ангажираност към отбора на България в новия турнир ATP Cup в Сидни през януари 2020 г.

 

През 1998 г. Любомир Петров се премества като главен треньор в Херенберг, също в Баден-Вюртемберг. Местният клуб разполага с 13 корта на открито и 4 в зала, има 800 членове. Тук той създава и собствено тенис училище (академия). Помагат му вече порасналата дъщеря Ева (тя притежава и бронзова съдийска значка на ITF) и пазарджишкият тенисист Васил Славов. Също като своята сестра, Любомир Петров –син има успешни спортни изяви, но в баскетболния отбор на Херенберг.

 

С каквито отговорни и тежки треньорски и мениджърски задачи да се натоварва, Любомир Петров никога не загубва състезателния си хъс. Напротив в Германия той изживява и своя „Ренесанс" като състезател, участвайки редовно в европейски и световни първенства за ветерани. Няма друг изтъкнат български тенисист, който така системно и с такъв успех да се изявява на международния корт след края на състезателната си кариера. Той става цели 10 пъти (!) европейски шампион поединично в различните възрастови групи: над 45 г., 50+, 55+ и 60+. Шест пъти триумфира на двойки и веднъж на смесени двойки със своята партньорка още от детските години и съгражданка Диана Москова. Тогава Любо става и абсолютен европейски шампион с хеттрик. Три пъти той е обявяван за "Играч на годината". През 1997 г. е отличен от Европейската тенис асоциация (ЕТА) за успехите му в групата над 45 г., а през 2001 и 2002 г. от приемника на ЕТА- Тенис Европа, вече във възрастовата група 50+ .

На три пъти Любомир Петров, вече ветеран, е обявяван от Европейската тенис асоциация (ЕТА), а впоследствие от Тенис Европа за „Играч на годината»

 

Може би най-голяма популярност и медиен отзвук Любомир Петров постига обаче през лятото на 2003 г., когато в Билефелд (ФРГ) заедно с Томас Емрих правят Германия световен отборен шампион за ветерани. Същият Томас Емрих, който шест пъти бе на върха в много известния през 70-те и началото на 80-те години турнир «Академик» в зала. Любо и Томас побеждават на полуфиналите Испания, в чийто състав блести Веласкес (играят се два сингъла и едно каре), а на финала надиграват и Австралия.

 

Сега Любомир Петров живее със семейството си в Херенберг (ФРГ) и тренира основно само добри състезатели от цялата федерална провинция Баден- Вюртемберг. Продължава да бъде все така енергичен и бодър. Оправдава напълно шегата, че не навършва 70, а е на два пъти по ...35 години!

 

Честит юбилей, драги Любо! Бъди ни жив, здрав и все така бодър!

Борислав КОСТУРКОВ