Меню Вход

ЦВЕТАН ЦОЛОВ – НА 80 ГОДИНИ

ЦВЕТАН ЦОЛОВ – НА 80 ГОДИНИ
25-09-2021 11:34
Гимнастикът, който сам на корта тренира сервиси. Цолето слага през 1965 г. край на хегемонията на Николай Чупаров. Носителят на общо шест шампионски титли изглежда здрав и бодър и днес.

Тези дни 80 години навърши Цветан Цолов – тенисистът, който през далечната вече 1965 г. сложи край на продължилата повече от десетилетие ера на Николай Чупаров.


Роден на 16 септември 1941 г. в София, Цолето, както всички в тениса го наричаме, започва първо с гимнастика. Става дори столичен шампион за юноши – ІІІ разряд. Навремето в родния спорт имаше степенуване : разреди, кандидат- майстор, майстор и заслужил майстор на спорта. Едно лошо падане от успоредката и една случайност в училище стават причина за неговото „обръщане" към тениса и неговото „издигане" там. В гимназията Цолето попада в един клас с Иван Шавкулов (Шафа), вече юношески шампион по тенис, играещ стилово и атакуващо. Скоро при тях „цъфва" и Цъфа (Стефан Цветков-старши) най-добрият приятел на Цветан Цолов още от махалата – квартал „Цар Иван Асен Втори". Към това трио, което скоро ще диктува юношеския тенис в България и ще въведе и у нас модерния тогава нападателен стил игра с чести излизания на мрежата, се присъединява още един съученик Марко Марков. Той също играе доста добре тенис.


В такава компания Цолето, който до Х клас не е хващал ракета в ръце, така се запалва по тениса, че понякога с Цъфа дори се правят на болни, изкрънкват от училищната лекарка медицинска бележка за три дни. И после „болните" три дни се скъсват да бягат по кортовете като пощурели. Резултатът е налице. Само след година –година и половина игра, при това с толкова късен старт, Цветан Цолов става през 1959 г. републикански шампион за юноши, побеждавайки на финала дотогавашния „номер едно" Иван Шавкулов. И сега на тази достолепна възраст той си спомня с умиление и благодарност за своите треньори: Виргиния (Джина) Пиперова, Милчо Михайлов, Владимир Романски, Александър Димитров (Герман), обградили с родителско внимание и грижи десетки български тенисисти. „ И все пак бях самоук – споделя Цветан Цолов - каквото видя оттук-оттам и ми хареса, например някой удар, се опитвах да го приложа. Особено ми повлия „"Универсиада-1961" в София. Видях „на живо" как Боро Йованович, най-силният тогава югославски тенисист, като сервира, подскача и удря топката във въздуха. Той имаше горе-долу моята физика – плещест, здрав, но невисок на ръст. Започнах да си мисля, щом този вече утвърден и на световния корт играч подскача, значи става по-висок и съответно сервисът му – по-силен. Започнах и аз да бия сервис с подскок."


Аз също си спомням как като дете с любопитство съм наблюдавал Цолето, който излизаше сам на корт №4 в горната клетка на БСФС (сега отново Софийски тенис клуб), стиснал в едната си ръка ракетата, а с другата грабнал кошче с топки. Той поставяше по една синьо-жълта картонена кутия «Треторн» в двата ъгъла на «те-то» и започваше да бие сервиси. И така винаги повече от час. Зад телената ограда се чуваха гласове: „Този, лудият какво прави? Тръгнал сам да бие сервиси?! За какво го прави?". Тези реакции показват на какво равнище е бил родният тенис, за да може упражняване на един основен игрови елемент, като сервиса, да поражда такова учудване.


Цветан Цолов изпълнява нисък бекхенд

Към най-мощния за началото на 60-те години у нас сервис Цветан Цолов прибавя към арсенала си още дълбок и точно пласиран дланов удар (форхенд), силен смаш (удар над глава) и прилични волета. Пътят към успеха и в мъжкия тенис вече е открит. Първите титли идват на двойки – смесени (1962 и 1963 г.) с Юлия Берберян (майката и треньорка на трите сестри Малееви) и мъже двойки (1964-1965 г.) с неразделния си приятел и съотборник от „Спартак" (София) Стефан Цветков-старши.


След два неуспешни опита на финала поединично, през 1965 г. Цв. Цолов успява да прескочи и „Рубикона" Николай Чупаров, рекордьора ни по шампионски титли (10!) на „сингъл", истински „рицар от основната линия", наред с Александър Димитров (Герман).


„Макар че не блестеше с някакви особени удари – връща лентата назад юбилярът – Чупето обаче имаше обаче вроден нюх към тениса, предугаждаше всеки ход на своя противник, тръгваше много навреме за топката и без привидно да тича много по корта, стигаше всичко. Побеждаваше ни обаче най-вече със своята психика. В това той беше цяла класа над всички нас, а със самочувствието си направо ни потискаше. Дори аз, когото всички смятаха за много стабилен психически, на корта се притеснявах от него."


На следващата 1966-а Цветан Цолов вече е „намерил цаката", по-леко преодолява Чупаров и за втори пореден път се изкачва на най-високото стъпало на стълбичката на победителите при мъжете поединично. Така той се записва в летописа на българския тенис с общо шест шампионски титли – 2 на „сингъл" и 4 в каретата (по две на мъже двойки и смесени двойки) . И нещо любопитно. За титлата си на «сингъл» получава парична премия от... 25 лв., като от тях му удържат 5 лв. за... ергенски данък ?!


Националният отбор по тенис на България от края на 60-те и началото на 70-те години. Цветан Цолов е крайният вляво. До него от ляво надясно са: Кирил Яшмаков, Любен Генов, близнаците Божидар и Матей Пампулови

Естествено майсторът на спорта Цветан Цолов е включен още през 1963 г. в националния отбор на България. За съжаление той не можа да участва в най-голямото и авторитетно навремето състезание за Купа „Дейвис" .Вероятно заради тежката ни загуба с 0:5 от Франция при първото ни участие през 1964 г. в Дижон, през най-силните години на Цолето в тениса - 1965 и 1966 г., България не заявява участие в Купа „Дейвис". Когато отново се появяваме през 1967 г. срещу Португалия в София, тогава той вече е отстъпил своята титла на по-младия Кирил Яшмаков и съоветно Кирчо е титуляр в отбора. Иначе Цолето играе на пет Балканиади през периода 1963 – 1968 г. които тогава бяха много силни състезания с всички звезди на балканските страни и утвърдени имена, като Йованович и Пилич (СФРЮ), Цириак и Настасе (Румъния), Калугеропулос (Гърция) и др. При тази голяма конкуренция най-доброто ни класиране с участието на Цолов е в Истанбул през 1964 г. Тогава България (в отбора са Н. Чупаров, Рангел Рангелов, Стефан Цветков и Цв. Цолов) заема второто място след Румъния.


За съжаление мс Цветан Цолов прекрати активната си състезателна дейност твърде рано през 1970 г., едва 29-годишен. За сегашните времена в тениса дори „обидно" рано. Просто естеството на неговата работа не му позволява да тренира вече достатъчно редовно и интензивно, а по негови думи е нямал вече и тази стръв за победа. Участваше само в отборни първенства, за да подпомага своя клуб, вече „Левски - Спартак".

Отборът на «Левски-Спартак»- мъже и жени през 1970 г. От ляво надясно: Милчо Михайлов- старши треньор, Стефан Цветков, Любен Генов, Надежда Теодорова, Илия Илиев, Георги Георгиев, Цветан Цолов, Маргарита (Мими) Берон и Милчо Генадиев

Днес тенисистът, прекратил хегемонията на рекордьора Н. Чупаров, предпочита пред София тишината и уюта на китно балканско селце, недалеч от големия язовир Огоста. Там, недалеч от Монтана, той и съпругата му водят спокоен живот на здрави пенсионери, ходи на риболов, отглежда домати и чушки. Вероятно близостта до природата и/ или генът са допринесли, но Цветан Цолов изглежда отлично за своите вече 80 години . Не е загубил спортния си вид и походка, умът му е бистър, а гласът – бодър, младежки.


Честит юбилей, драги Цоле! Бъди ни жив, здрав и все така бодър!

Борислав КОСТУРКОВ
Спонсори и партньори
Официални спонсориAES BulgariaУниверситетска болница
Официални партньориMelliGel
Медийни партньори
ПартньориММСБългарски спортен тотализаторБОКITFTennis EuropeErasmus +Kinder+