Меню Вход

Българските тенисисти стават европейски вицешампиони преди 14 г.

Българските тенисисти стават европейски вицешампиони преди 14 г.
18-12-2012 03:00
Тази седмица се навършват 14 години от най-значимото постижение в българския мъжки тенис. Националният отбор за мъже с капитан Стефан Цветков и състезатели Милен Велев, Ивайло Трайков и Радослав Лукаев печели сребърните медали от европейското първенство в Монтекатини, Италия. По пътя към успеха тенисистите ни печелят срещу Чехия, в чийто тим са героите от тазгодишния финал за Купа „Дейвис” Радек Щепанек и капитанът Ярослав Навратил.Националите стигат до финалния кръг след спечелването на Втора група в Турция през 1996 г. и след това на Първа група в Гърция през 1997 г. След тези резултати Стефан Цветков влиза в Топ 10 на тенис треньорите в Европа за годината.Турнирът от Шампионската дивизия на Европа се провежда от 16 до 20 декември 1998 г. Жребият изпраща България в група „Б”, заедно със съставите на Чехия и Испания. В „А” са Италия, Швеция и Англия. Първият двубой на България е срещу традиционно силната тенис школа Чехия. Печелим мача с категоричното 3-0. Ивайло Трайков побеждава Ота Фукарек с 6:4, 7:6. Във втория сингъл Милен Велев се справя с Щепанек с 6:2, 7:6. Велев и Трайков печелят и срещата на двойки.Чехите бият Испания с 3-0. Така българите се нуждаят от само една победа над иберийците, за да се класират за финала. И тя идва още в първия сингъл. Трайков печели срещу Хуан Балселс със 7:6, 6:2.В двубоя за титлата България среща домакините от Италия. Ивайло Трайков отстъпва в равностоен мач на Джорджо Галимберти с 6:7, 3:6, като в първия сет има своите шансове за успех. След това на корта излиза Милен Велев, който играе на обезболяващи и губи от Марцио Мартели с 2:6, 2:6. Така за националния отбор остават сребърните медали от европейското първенство.След финала българите са поканени на официална вечеря в старинен замък от Франческо Ричи Бити, по онова време президент на ЕТА и на италианската федерация. Освен купата за второ място и отличията за отбора, Трайков получава и плакет за тенисиста, постигнал най-много асове на турнира.Как се стигна до този грандиозен успех разказва президентът на БФТ Стефан Цветков- Отличното представяне в Монтекатини има своята предистория. Атмосферата в отбора ни беше невероятна. Изграждането на състава започна от началото на 1997 година със серия от лагери, което практически беше централизирана подготовка. Всичко започна с лагер в зала „София”. Той бе последван от 10-дневно занимание в Кипър, в което участва целият разширен състав на националния отбор. В него бяха Орлин Станойчев, Михаил Кънев, Виктор Иванчев, Иво Братанов, Ивайло Трайков, Димо Толев. Скоро дойдоха и първите резултати – спечелихме всички двубои за Купа „Дейвис” в Пловдив и се изкачихме във втора група на Евро-африканската зона. На по-късен етап към тима се присъедини и Милен Велев. Преди двубоите от първа група на Европейското първенство в Гърция отново проведохме лагер в Кипър. Ефектът отново беше налице  отидохме най-подготвени. Записахме победи над отборите да Купа „Дейвис” на Словакия, Словения и Гърция и така се класирахме в елитната дивизия на шампионата.-Тогава имаше и лагер в Съединените щати…- Да, през същата 1997 година направихме подготовка в САЩ. Искам да подчертая, че всички лагери бяха осъществени без бюджет от федерацията, която тогава нямаше възможности. Лагерите бяха финансирани от спонсори и приятели. Седмицата преди финалния кръг на европейското организирах лагер в Бохум, Германия, който също бе поет от спонсори и имаше голямо значение за последвалите резултати в Италия. Заниманията бяха на килим, малко по-бърз от настилката в Монтекатини. Но след това на Велев и Трайков топките на Щепанек и Фукарек им се струваха направо бавни.- Какво си спомняте от Монтекатини?- Първото е невероятната атмосфера на първенството. Знаем историята на европейските шампионати. Още като „Кингс къп” това беше втората по значимост отборна проява в мъжкия тенис след Купа „Дейвис”. Всички големи европейски сили участваха. Турнирът беше легитимен шампионат на континента. Той вече не съществува, заради много натоварения календар. Няма да забравя, че след завръщането в София със сребърните медали председателят на БФТ Красимир Ангарски каза пред президента Петър Стоянов: „Ето ги моите момчета, 100 години не може да бъде повторен техния успех!”. Получихме и премии от по 500 долара. Така че беше оценено от ръководството това постижение и за нас беше невероятен стимул. Нека припомня, че победихме категорично Чехия, с Щепанек и Фукарек, които по онова време бяха тенисисти от топ 120 на световната ранглиста. Можехме да спечелим и срещу Испания, но след успеха на Иво Трайков в първия мач, вече се бяхме класирали за финала. Затова в последния мач на двойки оставих Милен Велев да си почива. Пуснах Трайков и Лукаев и спрях двубоя след петия гейм, за да съхраня силите и на Ивайло. Щяхме да спечелим и тази среща, ако ни беше необходимо, но тя беше без значение.- Как рефлектира това успех върху българския тенис?-Смея да твърдя, че веднага след Монтекатини излязоха и се наложиха играчите, които дълги години бяха лидери – и Тодор Енев, и Илия Кушев, и Радослав Лукаев. Те бяха под мое наблюдение и участваха и в лагерите на разширения национален отбор.  Получаваха „уайлд кард” в чалънджърите, който се провеждаха в България. Много се направи тогава. Както показа опитът, в създадената конкурентна среда и интензивни тренировки, състезателите израстват, образно казано, „дърпат се един друг напред”. И всичко това без голям бюджет. Интересът към тениса се увеличи и още на следващата година у нас се проведоха безпрецедентните два чалънджъра. Това пък помогна за израстването на българските тенисисти, които спечелиха точки и се изкачиха в ранглистата. Тогава имахме 4-5 човека в първите 250 в света. Младите напредваха бързо и в един момент вдигнахме толкова нивото, че успяхме да изпреварим Сърбия.- Може ли да каже, че финалът в Италия е затворил един цикъл?- Да, някакъв кратък цикъл, който започна с назначаването ми за капитан на отбора на България за Купа „Дейвис” в началото на 1997 г. От самото начало се създаде един отличен климат в състава, който се запази през цялото време. А нека не забравяме, че през 1999 година спечелихме бронзови медали на европейското в Германия. Тогава в състава вече беше и Орлин Станойчев. Но второто място в Монтекатини наистина се откроява и се помни и до днес.- Какви изводи се налагат от този успех?- В момента имаме Григор Димитров, но нямаме толкова много равностойни играчи. За да се радваме отново на такива успехи трябва да има едни подобни лагери и централизирана подготовка с разширен състав, включващ и млади тенисисти. Трябва да има и всеотдайни треньори, които да знаят, че трябва да се доказват и да направят име, което да защитават непрекъснато. Те получават голямо поле за изява. Ако това се осъществи, неминуемо ще има отново добри резултати.
Спонсори и партньори
Официални спонсориAES BulgariaMonbatБанкяУниверситетска болница
Официални партньориHEADAsicsВимакс Клима
Медийни партньори
ПартньориММСБългарски спортен тотализаторБОКITFTennis EuropeErasmus +Kinder+